ДНК – Да се Насладим на Кулинарията (полезни и здравословни рецепти)

ДНК – Да се Насладим на Кулинарията (полезни и здравословни рецепти)

За едни готвенето е страст, за други насладата се крие в хапването. Независимо от кой тип сте, със сигурност сте забелязали, че консумацията на определени храни ни кара да се чувстваме добре и изпълнени с енергия или точно обратното. Защо се получава така? Отговорна за това до известна степен е и нашата ДНК. Установени са редица връзки между различните генетични варианти и начина, по който организмът усвоява и обработва хранителните вещества.

Каква по-добра причина да опознаете своята ДНК от това да се наслаждавате на различни кулинарни изкушения и да дадете на организма си всичко, от което се нуждае, за да се чувствате отлично. Опитайте някоя (а защо не и всички) от лесните и здравословни рецепти, които подбрахме за Вас и се уверете сами. Солено, сладко, с месо или безмесно – изборът е Ваш! Bon apetit!

Мексиканско роле от яйца

  • 200 г чисти телешки хапки
  • 1 супена лъжица смесени мексикански подправки
  • 1 червена сладка чушка, нарязана на ситно
  • 3 яйца
  • 4 яйчни белтъка
  • 1 супена лъжица кокосово масло
  • 2 стиски спанак

На умерен огън загрейте малко количество мазнина в тиган с незалепващо покритие и гответе телешкото месо около 7 минути. Добавете мексиканската подправка и при необходимост сол и черен пипер. Прехвърлете задушеното месо в друг съд и го покрийте с тънко фолио, докато се охлади. Прибавете нарязаните чушки в същия съд, в който по-рано сте задушили телешкото, и ги гответе около 5 минути, докато леко омекнат. В друга купа счупете и разбъркайте яйцата, добавете сол и черен пипер по желание. В подходящ тиган сложете кокосовото масло и разбитите яйца, така че да се оформи омлет. Гответе го от двете страни подобно на палачинка. Когато омлетът е готов, го прехвърлете върху тънко алуминиево фолио. Поставете спанака, чушките и задушеното говеждо месо отгоре. Увийте с помощта на фолиото на руло, така че да сте сигурни, че съставките остават в яйчния омлет. След това развийте и сервирайте.

Нискокалорична шоколадова торта „лава“ (за 4 порции)

  • 50 г тъмен шоколад
  • 50 г масло
  • ½ ванилова есенция
  • 2 яйца

Загрейте фурната до 200 градуса и пригответе 4 малки керамични съда с малко масло на дъното. Сложете шоколада в подходяща купа, добавете маслото и бавно разтопете. Прибавете ванилията и разбъркайте до получаване на хомогенна смес. Оставете сместа да се охлади леко. Счупете яйцата и разбъркайте на ръка, докато се получи хубава пяна. Добавете шоколада и разбъркайте отново добре. Прехвърлете сместа в керамичните съдинки и ги поставете във фурната. Намалете температурата до 175 градуса и печете в продължение на 5 минути. Извадете ги от фурната и сервирайте. По желание може да добавите отгоре парчета горски плодове или сметана.

Карбонара с авокадо (4 порции)

  • 2 тиквички среден размер
  • Сокът от половин лимон
  • 140 г бекон, нарязан на тънки лентички
  • 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
  • 2 бр. авокадо, средно големи
  • 60 г пармезан
  • 1 чаша вода

Нарежете тиквичките на шайби и ги поставете в по-дълбока купа. Добавете лимоновия сок. Загрейте тиган с незалепващо покритие и запържете бекона за около 8 минути на умерен огън, докато придобие златисто-кафяв цвят и стане хрупкав. Добавете чесъна и запържете за още 1 минута, след което оставете тигана настрана, за да се охлади. Разрежете авокадото наполовина, отстранете ядката и извадете месото му с лъжица. Сложете авокадото заедно с половината пармезан в блендер. Добавете вода, сол и черен пипер на вкус. Блендирайте до получаване на хомогенна смес. Поставете авокадото с бекона върху тиквичките. Разделете на 4 порции и прибавете останалата част от пармезана отгоре.

Карамелени мъфини (12 броя)

  • 225 г брашно
  • 3 яйца
  • 1 лъжичка канела
  • 1 банан
  • 1 ябълка, обелена, почистена и настъргана
  • 1 ½ лъжичка бакпулвер
  • 150 мл кокосово или бадемово мляко
  • 100 г тъмен шоколад

Загрейте фурната до 190 градуса. Намачкайте банана с вилица в голяма купа. Добавете брашното, яйцата, канелата, бакпулвера, млякото, ябълката и разбъркайте добре. Сложете сместа във формички за мъфини. Печете във фурната в продължение на 25 минути. Оставете готовите мъфини да изстинат преди да ги сервирате.

Протеиново смути от боровинки

  • ½ чаша кокосова вода
  • ½ чаша бадемово мляко, неподсладено
  • 1 супена лъжица ванилова суроватка
  • ½ чаша замразени боровинки
  • 1 лъжичка канела
  • 1 супена лъжица семена от чиа

Поставете в блендер всички съставки заедно. Блендирайте на висока скорост, докато получите хомогенно смути, и сервирайте.

Ако вече сте любопитни кой е най-подходящият за Вас хранителен режим, можете да разберете бързо и лесно с теста LifeNutrition. С него ще разберете как ДНК влияе на начина, по който усвоявате хранителните веществa, и ще получите персонализирани препоръки, полезни рецепти и примерни менюта.

LifeNutrition включва анализ на 42 състояния, групирани в 6 категории, и на повече от 80 генетични вариации в над 60 гена в човешкия геном. Разберете всичко за LifeNutrition ТУК.

 

 

 

Генетика на емоциите: как чувствата и мислите влияят на гените ни?

Генетика на емоциите: как чувствата и мислите влияят на гените ни?

Смехът лекува. Негативните мисли разболяват. Навярно не сте изненадани от наличието на връзка между физическото и психическото състояние на човека. За нея се говори отдавна. Това, от което вероятно ще се учудите е, че всъщност тя е далеч по-дълбока, отколкото сте предполагали.

Мислите, емоциите и чувствата ни могат да влияят и променят начина, по които нашите генетични характеристики се проявяват (или казано на езика на науката се експресират). И макар да звучи на пръв поглед сложно, това е естествен и напълно нормален процес, за който често не си даваме сметка.

Как влияем на гените си несъзнателно?

По сходен начин върху нашите гени влияят множество независещи и зависещи от нас фактори. Като въздухът, който дишаме; водата, която пием, храната, с която се храним… Такъв фактор са също хората, с които общуваме, ценностите и вярванията, които изповядваме и според които живеем. Всичко това заедно с още редица други фактори на заобикалящата ни среда води до трайни химически модификации върху ДНК. По този начин те „направляват“ (модулират) експресията на заложените ни по рождение гени.

Тези процеси не само оставят сериозен отпечатък върху състоянието, в което се намираме, но и нещо повече – можем да предаваме тези химически модификации и на бъдещите поколения. А това ни дава силата чрез начина си на живот косвено да контролираме генетичната информация, която предаваме на потомците си. Тъй като тя се кодира не в гените, а в начина им на работа. Отдавна учените изучават тези процеси, а науката, която се занимава с този проблем се нарича епигенетика (от гръцки „епи“ – „над“- „свръх“-генетика).

Какво е епигенетиката и как работи?

Процесът на модификация не е еднопосочен, така че емоциите не могат да „включват“ или „изключват“ гените ни. Хората с определени генетични варианти са по-склонни и предразположени към това да изпитват нещастни емоции. В същото време, външни „фактори“ като например травма или силна негативна емоция осигуряват епигенетичен стимул, способен да предизвика химично изменение в нашата ДНК и така да повлияе на експресията на гените.

Редица проучвания през последните години потвърждават именно това. Така например вече е добре известна връзката между редица психични разстройства (като шизофрения, депресия, паник атаки, посттравматичен стрес и др.) и експресията на определени гени в мозъка.

Проучване на Националния институт за психично здраве на САЩ през 2008 г. показва, че хората, носители на определени гени са по-предразположени от останалите да отключат посттравматичен стрес, като това състояние е по-вероятно да се прояви при онези от тях, които са имали травматични преживявания в детството си.

Друго интересно проучване сравнява експресията на целия геном на група хора, които определят себе си като самотни и депресирани с друга „по-щастлива“ група. Така учените откриват цели 209 гена, които се проявяват по различен начин при групата на „нещастните“.

Как да надхитрим ДНК и да бъдем най-добрата версия на себе си?

Единственият сигурен начин да направим това е да познаваме своите гени и да се опитаме да предотвратим или поне редуцираме значително онези фактори, за които знаем, че биха ни повлияли негативно. Това, което правим днес не само се отразява на самите нас утре, но и предопределя генетичната информация, която ще предадем в поколението си по-късно.

Независимо дали става дума за по-здравословен начин на живот, повече физическа активност, по-пълноценно хранене или грижа за тялото. Затова е важно да познаваме нашата ДНК и специфични нужди. А това може да стане бързо и лесно с тестовете LifeGenomix. Те могат да са отлична основа за изграждането на индивидуален режим за хранене, спорт, грижа за кожата и постигане на цялостен баланс. Изберете най-подходящия за себе си сред LifeNutrition, LifeFitness или LifeSkin и започнете да водите по-добър живот от днес. Вашата ДНК ще ви бъде благодарна!

Запознай се с гените си: Кой е APOA2 и каква е връзката му с храненето?

Запознай се с гените си: Кой е APOA2 и каква е връзката му с храненето?

Въпрос на ген. Навярно сте чували това твърдение в търсене на отговор защо мнозина не са в най-добрата си форма, дори при спазване на определен хранителен и двигателен режим. Здравните експерти отдавна се опитват да разберат каква е причината хора със сходен начин на живот, хранителни навици и спортен режим да постигат различни резултати, да имат различни здравословни проблеми, да изглеждат и да се чувстват различно… Отговорът е именно в гените ни.

Нашите гени за нашето здраве

Истината е, че индивидуалните ни генетични варианти определят как храната влияе върху здравето ни. През последните години проучванията в областта на нутригенетиката и нутригеномиката го потвърждават. Какво означава това? Докато нутригенетиката изследва как гените определят специфичните реакции на организма към определени хранителни вещества (разграждане, усвояване и т.н.), то нутригеномиката изучава ефектите на храните върху човешкия геном. Или иначе казано наблюдава как начинът на хранене регулира изявата (експресията) на заложената генетична информация и как това може да повлияе върху предотвратяването, възникването или лечението на дадено заболяване.

Генът APOA2 и неговата роля по време на хранене

Пример за генетични вариации с интересни резултати по отношение на генетичната предразположеност към затлъстяване е гена на аполипопротеин A-II (APOA2). Той представлява липопротеин с висока плътност, който участва в обработката на холестерола, постъпващ в тялото чрез храната. Различни проучвания показват директната връзка на APOA2 с т.нар. индекс на телесна маса (ИТМ), популярен още като BMI (или body mass index от английски език). Всеки може бързо и лесно да изчисли своя ИТМ чрез проста математическа формула като раздели килограмите на ръста си умножен по две.

 

Изводите от проведените проучвания показват ясно, че при нисък прием на наситени мазнини не се наблюдава разлика между ИТМ на хората с различен АРОА2 генотип, но при висок прием се наблюдава склонност към качване на килограми. Тези разлики се дължат на различните генотипи, които всеки човек носи в своята уникална ДНК. Така например скорошно проучване на Бостънския университет показа, че носители на генотип CC на специална генетична вариация в гена APOA2, значително повишават своя ИТМ при прием на над 22 грама на наситени мазнини на ден.

Ако вече сте любопитни кой е Вашият генотип и как да оптимизирате храненето си по най-добрия начин, то отговорът е само на няколко клика. APOA2 е част от анализираните гени в изследването ни за определяне на индивидуалните реакции на организма към даден режим на хранене LifeNutrition, заедно с още над 60 други гени и над 40 състояния. Разберете всичко за LifeNutrition ТУК.

Еволюция на всичко: как изглеждаха плодовете и зеленчуците преди да ги култивираме?

Еволюция на всичко: как изглеждаха плодовете и зеленчуците преди да ги култивираме?

„Panta rhei, panta chorei“ („Всичко тече, всичко се променя“). И ако трябва да перифразираме популярната фраза на древногръцкия философ Хераклит на езика на генетиката – всичко не просто се променя, но и еволюира непрекъснато. Именно еволюцията е причината днес почти по нищо на да не приличаме на прародителите си. Същото важи за всичко в природата и заобикалящата ни среда, в това число храната, плодовете и зеленчуците, които консумираме. Помислете за това следващия път, когато отхапете парче сочна диня или се изкушите от кочан варена царевица.

Познатите ни плодове и зеленчуци не винаги са изглеждали по начина, който познаваме, нито са имали същия вкус.В днешно време темата за генно модифицираните храни (ГМО) предизвиква силни обществени реакции. И макар за мнозина това да е спорна практика, то хората от хилядолетия променят генетиката на различни култури, така че да получават по-добра реколта.

От възникването на градинарството, поколения земеделци са възпроизвеждали реколтите си по начин, осигуряващ по-добри характеристики на отглежданите от тях плодове и зеленчуци – по-голям размер, по-сладък вкус и т.н. Затова не бива да ни изненадва, че голяма част от храната, която консумираме днес се е променила и почти не прилича на далечните си предшественици. А ето как са изглеждали някои от най-любимите ни и познати плодове и зеленчуци преди да ги култивираме:

1. Диня

Ако се вгледате в този детайл от картина от XVII-ти в. на италианския художник Джовани Станчи, със сигурност ще забележите, че изобразената върху платното диня изглежда поразително различно от съвременните. Показаната напречно разрязана диня е нарисувана от художника между 1645-та и 1672-ра г. В този период дините са изглеждали точно така и никой не е намирал нищо странно в това.

С течение на времето хората са отглеждали дини, за да получат червена, месеста вътрешност, наречена плацента. Резултатът от усилията им през годините е динята, която всички сме виждали и опитвали (като тази показана на снимката по-долу). Някои биха предположили, че динята от картината на Станчи може би е просто незряла или неполивана, но ще сгрешат. Черните семена, изобразени на картината, предполагат, че тя всъщност е добре узряла.

2. Банан

Съществуват писмени сведения, че първите банани били култивирани преди минимум 7000 години на територията на днешна Папуа Нова Гвинея. Банани са отглеждани и в Югоизточна Азия. Съвременните банани произлизат от два диви сорта – Musa acuminata и Musa balbisiana. Характерно и за двата е наличието на големи, твърди семена (като тези от снимката).

Благодарение на хибридизацията, днес на пазара имаме вкусния модерен банан с неговата позната форма, който се бели лесно и бързо. В сравнение с предшественика си, съвременният банан има много по-малки семена, значително по-добър вкус и е пълен с хранителни вещества.

3. Патладжан

В продължение на цялата си история патладжаните се предлагат в широк спектър от форми и цветове: бяло, лилаво, жълто. Най-ранните патладжани са били култивирани в Китай. Примитивните „версии“ имали бодли на мястото, където стъблото на растението се свързва с цветята.

Селективното отглеждане обаче прави възможно премахването на бодлите. Резултатът: познатият ни днес голям, продълговат и лилав зеленчук, който можете да намерите в повечето хранителни магазини (и емоджита :D).

4. Морков

Най-ранните моркови са отглеждани през Xв. в Персия и Мала Азия. Смятало се е, че първоначално са били лилави или бели с тънък, раздвоен корен. С времето обаче морковите загубили лилавия си пигмент и придобили известния си оранжев цвят.

Благодарение на селективното култивиране, днес тези тънки, бели корени със силно изразен аромат и двугодишно цвете, са превърнати във вкусните зеленчуци с едногодишна реколта и отличителен оранжев цвят, които познаваме.

5. Царевица

Може би най-емблематичният пример за селективно размножаване е сладката царевица в Северна Америка. Неин предшественик е малко познатото и едва годно за консумация растение теосинте. Показаната на снимката естествена царевица е опитомена за първи път през 7000 г. пр. н. е.

Днес царевицата е по-голяма, бели се и се отглежда значително по-лесно. Дължим това на европейските заселници, започнали да обработват културата в Северна Америка през XV в.

И ако еволюцията на всички тези плодове и зеленчуци през вековете е впечатляваща и дори изненадваща, то представете си как биха изглеждали те след век, два или дори повече.

Какво се крие в нашата ДНК и как да я накараме да работи за нас?

Какво се крие в нашата ДНК и как да я накараме да работи за нас?

Какво се крие в нашата ДНК и как да я накараме да работи за нас?

ДНК – тези три букви са познати на всеки. Те са основата на живота, нашият уникален генетичен код. В представите на мнозина този код предопределя дадености, които не могат да бъдат променени и не ни остава нищо друго освен да се съобразяваме с тях. Това е така, но и не съвсем.

Човешката ДНК е сложна структура, кодираща редица сложни механизми и взаимодействия в организма. Добрата новина е, че познавайки добре даденостите на собствената си ДНК можем не само да повлияем на тези процеси, но и да водим такъв начин на живот, че да постигнем най-добрата версия на себе си. С напредването на технологиите расте и любопитството у хората и желанието им да научат повече за себе си и да приложат това знание в своя полза. Най-лесният и достъпен начин за това са генетичните тестове. От 2016г. насам търсенето на фразата „DNA tests” в Google се е повишило с цели 60%.

Но знаем ли наистина какво представлява нашата ДНК? Как изобщо работи тя? Каква информация би могло да ни предостави? Как и за какво можем да я използваме? Отговорите на тези и още въпроси предстоят в следващите редове.

Какво е ДНК и как работи?

Човешкото тяло е изградено от около 50 трилиона клетки, като почти всяка от тях съдържа пълен набор от инструкции за тяхното изграждане и развитие. Тези инструкции са кодирани в нашата ДНК или дезоксирибонуклеиновата киселина. Това е генетичният материал, отговорен за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. Интересен факт е, че почти 99.9% от твоето ДНК е идентично с това на всеки друг човек. Този 0,1% е това, което ни прави различни и уникални. Точно така, във всеки от нас се съдържа 0,1 % индивидуалност.

ДНК представлява спирала, съставена от прости единици, наречени нуклеотиди. Човешкото ДНК има две главни вериги, изградени от монозахариди и фосфатни групи, свързани помежду си. Към всеки монозахарид на главните вериги е прикачена една от четири възможни вида молекули, наричани нуклеобази. Тези бази за известни като:

A – аденин
T – тимин
G – гуанин
C – цитозин

Именно подредбата на тези бази в определена последователност служи за кодиране на генетичната информацията. Ако бъде „разпънат“ ДНК материалът ни от само една клетка би имал дължина от около 2м. Ако съберем дължината на цялата ДНК в нашето тяло, тя би била дълга почти два пъти диаметъра на слънчевата система. Поради тази причина, човешката ДНК е кондензирана в специални структури, наречени хромозоми. Човешкият организъм има 23 двойки хромозоми, като получава по един комплект от всеки от двамата родители.

Какво е секвениране или генотипиране?

Генотипирането и секвенирането са техники за получаване на информация от ДНК на даден организъм. Генотипирането включва проучването на конкретни малки фрагменти от ДНК последователности. Това е метод за определяне на това какъв генетичния вариант (SNP) притежава индивидът и как той дава отражение в забележимите белези на организма (външен вид, предразположеност към заболявания и т.н.). Секвенирането е процес на определяне на правилната последователност на „буквите“ в даден фрагмент от ДНК.

За целите нашите генетични тестове в LifeGenomix използваме технологията за генотипиране. Това ни позволява да поддържаме тестове си на достъпна цена, осигурявайки достъп на всеки до собствената му генетична информация, така че да може да вземе сам своите информирани решения за това как да подобри начинът си на живот и да го направи по-здравословен.

А тези решения вече са достъпни на практика за всеки, благодарение на все по-задълбочените познания в областта на генетиката. През 2003 г., след 13 години работа, целият човешки геном беше успешно картографиран за първи път. След секвенирането на 3,2 милиарда базови двойки ДНК, учените успяха да опишат всяка последователност в нашата ДНК. Интересен факт е, че ако се наложи целият ДНК код да бъде принтиран, той би бил поместен на над 750 000 страници във формат А4.

Как ДНК тестът може да ми помогне?

Както вече знаем нашата ДНК съдържа огромно количесто информация, а ДНК тестовете позволяват да открием генетичните характеристики, които отличават всеки един от нас и го правят наистин ауникален! Тестовете LifeGenomix сравняват вашите уникални ДНК последователности с научна библиотека от маркери, за които е установено, че съответстват на различни черти – oт мускулна издръжливост и възстановяване след тренировка, през предразположеност към кожни заболявания до начина, по който разграждате и усвоявате различните хранителни вещества. Научете повече за себе си и използвайте това знание още днес. Посетете нашия онлайн магазин и се запознайте с различните тестове на LifeGenomix. Изберете най-подходящия за вас тест лесно и удобно ТУК.