Речник на понятията

  • Алел – Всеки ген има две или повече структурни състояния, наречени алели. Гените кодират две или повече различни състояния на един признак.
  • Аминокиселина – Аминокиселините са сред най-важните градивни елементи за тялото. Познати са над 150 аминокииселини, но в състава на белтъчините участват само 20 от тях. В зависимост от вида си аминокиселините се делят на незаменими и заменими.
  • Нуклеотид – това е структурната единица на нашето ДНК. Биват четиви вида: аденин (А), гуанин (Г), тимин (Т) и цитозин (Ц).
  • Белтъци – Белтъците са основен градивен компонент на живите клетки. Имат сложна структура и изпълняват разнообразни и важни функции в целия организъм.
  • Въглехидрати – Въглехидратите са едни от основните органични съединения в клетката. Те са от изключително значение, защото се използват като източник на енергия за осъществяване на всички жизнени процеси в организма.
  • Ген – Генът представлява участък от ДНК, който носи информация за синтеза на една белтъците. Той е най-малката функционална единица за наследственост.
  • Генетика – Това е науката за гените, наследствеността и изменчивостта на организмите.
  • Геном – Това е цялата наследствена информация на даден организъм.
  • Генотип – Съвкупност от всички гени в един организъм, която осигурява наследствената програма за развитието на индивида.
  • Генотипиране – Генотипирането е определяне на генетичния състав на индивид с помощта на последователност от ДНК и маркери и сравнение и идентифициране на неговото наследяване.
  • ДНК – ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е „носителят на наследствената информация“. Състои се от две полинуклеотидни вериги, които образуват двойноспиралната й структура. В ДНК молекулата са записани всички белези и свойства на клетката, какви процеси трябва да протичат в нея и как точно да се осъществят. Това е основната ѝ функция – да съхранява и предава генетичната информация и тази функция се изпълнява благодарение на две двойки азотни бази: аденин+тимин и цитозин+гуанин.
  • Еднонуклеотиден полиморфизъм (ЕНП) (SNP) – Молекулата на ДНК е изградена от четири основни нуклеотида (бази) – аденин (А), тимин (Т), гуанин (Г), цитозин (Ц), които се свързват по двойки в ДНК веригата. Двойките бази са А+Т и Г+Ц. Понякога, когато геномът се копира, за да се създаде нова клетка, може една базова двойка да отпадне, да се добави или да се замени с друга. Замяната на една базова двойка с друга, се нарича ЕНП (SNP). Някои от тях, могат да окажат влияние върху фенотипа, а други в/у това как понасяме болести или реагираме на дадени храни и медикаменти. Тези ЕНП се унаследяват в поколенията и на тази база може да се установява сродство между индивиди с еднакви ЕНП в генома.
  • Ензими – Ензимите са белтъци, които контролират биохимичните реакции в организма ни по различни начини. До голяма степен от тях зависи активността (неактивността) на определени гени.
  • Клетка – Клетката е най-малката цялостна жива система, която е възникнала по време на еволюцията в природата. Всеки един жив организъм е изграден от клетки
  • Липиди (мазнини) – Липиди (мазнини) са неразтворими във вода съединения, които участват в изграждането на биологичните мембрани на клетките. Освен това играят роля на основен енергиен резерв на организма.
  • Метаболизъм – Това е съвкупност от всички биохимични реакции, които протичат в клетките и тъканите на всяко живо същество.
  • Наследственост – Това е свойството на всички живи организми да предават на потомството характерни особености на строежа и индивидуалното развитие.
  • Нутригенетика – дисциплина, изследваща как гените определят специфичните реакции на организма към определени хранителни вещества
  • Нутригеномика – дисциплина изучаваща ефектите на хранителните вещества върху експресията на гените в организма
  • Секвениране – Секвенирането е процесът на определяне на правилния ред на нуклеотида в даден фрагмент от ДНК.
  • Фенотип – Това са признаците на клетката или организма, които са резултат от взаимодействие м/у генотипа и заобикалящата го среда.
  • Хромозоми – Гените се намират в подобни на нишки структури, наречени хромозоми. Нормално, ние имаме 46 хромозоми в повечето ни клетки. Ние наследяваме нашите хромозоми от родителите ни, 23 от майка ни и 23 от баща ни. Следователно имаме 2 комплекта от по 23 хромозоми или 23 двойки.

Избери подходящ тест

Напред