„Panta rhei, panta chorei“ („Всичко тече, всичко се променя“). И ако трябва да перифразираме популярната фраза на древногръцкия философ Хераклит на езика на генетиката – всичко не просто се променя, но и еволюира непрекъснато. Именно еволюцията е причината днес почти по нищо на да не приличаме на прародителите си. Същото важи за всичко в природата и заобикалящата ни среда, в това число храната, плодовете и зеленчуците, които консумираме. Помислете за това следващия път, когато отхапете парче сочна диня или се изкушите от кочан варена царевица.
Познатите ни плодове и зеленчуци не винаги са изглеждали по начина, който познаваме, нито са имали същия вкус.В днешно време темата за генно модифицираните храни (ГМО) предизвиква силни обществени реакции. И макар за мнозина това да е спорна практика, то хората от хилядолетия променят генетиката на различни култури, така че да получават по-добра реколта.
От възникването на градинарството, поколения земеделци са възпроизвеждали реколтите си по начин, осигуряващ по-добри характеристики на отглежданите от тях плодове и зеленчуци – по-голям размер, по-сладък вкус и т.н. Затова не бива да ни изненадва, че голяма част от храната, която консумираме днес се е променила и почти не прилича на далечните си предшественици. А ето как са изглеждали някои от най-любимите ни и познати плодове и зеленчуци преди да ги култивираме:
1. Диня
Ако се вгледате в този детайл от картина от XVII-ти в. на италианския художник Джовани Станчи, със сигурност ще забележите, че изобразената върху платното диня изглежда поразително различно от съвременните. Показаната напречно разрязана диня е нарисувана от художника между 1645-та и 1672-ра г. В този период дините са изглеждали точно така и никой не е намирал нищо странно в това.
С течение на времето хората са отглеждали дини, за да получат червена, месеста вътрешност, наречена плацента. Резултатът от усилията им през годините е динята, която всички сме виждали и опитвали (като тази показана на снимката по-долу). Някои биха предположили, че динята от картината на Станчи може би е просто незряла или неполивана, но ще сгрешат. Черните семена, изобразени на картината, предполагат, че тя всъщност е добре узряла.
2. Банан
Съществуват писмени сведения, че първите банани били култивирани преди минимум 7000 години на територията на днешна Папуа Нова Гвинея. Банани са отглеждани и в Югоизточна Азия. Съвременните банани произлизат от два диви сорта – Musa acuminata и Musa balbisiana. Характерно и за двата е наличието на големи, твърди семена (като тези от снимката).
Благодарение на хибридизацията, днес на пазара имаме вкусния модерен банан с неговата позната форма, който се бели лесно и бързо. В сравнение с предшественика си, съвременният банан има много по-малки семена, значително по-добър вкус и е пълен с хранителни вещества.
3. Патладжан
В продължение на цялата си история патладжаните се предлагат в широк спектър от форми и цветове: бяло, лилаво, жълто. Най-ранните патладжани са били култивирани в Китай. Примитивните „версии“ имали бодли на мястото, където стъблото на растението се свързва с цветята.
Селективното отглеждане обаче прави възможно премахването на бодлите. Резултатът: познатият ни днес голям, продълговат и лилав зеленчук, който можете да намерите в повечето хранителни магазини (и емоджита :D).
4. Морков
Най-ранните моркови са отглеждани през Xв. в Персия и Мала Азия. Смятало се е, че първоначално са били лилави или бели с тънък, раздвоен корен. С времето обаче морковите загубили лилавия си пигмент и придобили известния си оранжев цвят.
Благодарение на селективното култивиране, днес тези тънки, бели корени със силно изразен аромат и двугодишно цвете, са превърнати във вкусните зеленчуци с едногодишна реколта и отличителен оранжев цвят, които познаваме.
5. Царевица
Може би най-емблематичният пример за селективно размножаване е сладката царевица в Северна Америка. Неин предшественик е малко познатото и едва годно за консумация растение теосинте. Показаната на снимката естествена царевица е опитомена за първи път през 7000 г. пр. н. е.
Днес царевицата е по-голяма, бели се и се отглежда значително по-лесно. Дължим това на европейските заселници, започнали да обработват културата в Северна Америка през XV в.
И ако еволюцията на всички тези плодове и зеленчуци през вековете е впечатляваща и дори изненадваща, то представете си как биха изглеждали те след век, два или дори повече.
