Кожата, в която живея и как ДНК я предопределя
Красивата, гладка и стегната кожа е мечта за мнозина (както дами, така и господа). Малцина обаче си дават сметка, че красивата кожа е всъщност здравата кожа. А от своя страна е съвкупност от множество фактори като например вътрешното състояние на организма, начин на живот, ежедневни навици и природни дадености, каквито са закодирани в ДНК на всеки човек…
За да се радвате на истински здрава и красива кожа е нужно не само да се грижите външно за нея с подходящите продукти и козметични процедури, но и да обърнете внимание на всички тези вътрешни и външни фактори, които оказват влияние върху нея.
Как да имам здрава кожа отвътре навън?
Първата и най-важна стъпка е да разполагате с цялостна обективна оценка на състоянието на кожата си. Това се отнася както към настоящия момент, така и към всички онези неща, които да имате предвид в бъдеще, за да избегнете появата на кожни проблеми и задълбочаването на вече съществуващи такива.
Един от най-големите врагове на кожата е замърсяването на околната среда, което оказва пагубно влияние върху нея. За да вземем адекватни мерки за защита е добре да знаем как кожата реагира на подобни предизвикателства, какъв е антиоксидантния отговор на организма и какви са темповете ѝ на стареене. Един от главните виновници за преждевременното стареене на кожата са UV лъчите. От ключово значение за справянето с вредите от тях е задължителната слънцезащита и способността на кожата да се възстановява от UV увреждания.
Всички тези процеси в тялото и в частност ефектът им върху кожата са в пряка зависимост от гените, които носим и които до голяма степен предопределят начинът на протичане на споменатите реакции.
Как да разбера от какво се нуждае моята кожа?
За да определите индивидуалните нужди на Вашата кожа Ви е нужен задълбочен поглед отвътре. Моментното ѝ състояние (обриви, раздразнения, пигментации и т.н.) може да е индикатор за по-сериозен здравословен проблем на вътрешно ниво. Да постави подобна комплексна оценка с просто око не е в състояние нито един специалист.
Благодарение на съвременната генетика, днес всеки от нас може бързо и лесно да получи индивидуален дерматогенетичен портрет чрез анализ на ДНК. Такъв е генетичният тест LifeSkin, който дава индивидуална информация за еластичността, защитата и пигнемнацията на кожата.
LifeSkin анализира 25 състояния, групирани в 5 категории, включващи над 70 генетични вариации и над 35 гена. Той е ценен ориентир не само за настоящото състояние на кожата, но и за това какво може да се очаква в бъдеще (склонност към преждевременно стареене, предразпоположеност към стрии, целулит и др.) Разберете повече за LifeSkin ТУК.
Храната е щастие, наслада, удоволствие. Обзалагаме се, че вече се досетихте за шоколада. Да, той е точно такава храна, защото притежава редица полезни свойства. Освен афродизиак, шоколадът в малки количества повлиява положително настроението и дори може да помогне при леки форми на депресия. Няма нищо по-лесно от това да си набавите доза щастие с парченце шоколад и нищо по-трудно да се удържите да не го погълнете целия. Добрата новина е, че не при всички храни, които ни правят щастливи има подобна „уловка“. Ето няколко здравословни алтернативи на храни, които ни доставят щастие.
Следвайте простото правило – ако сте потиснати, просто хапнете един банан и ще се почувствате добре веднага. Бананите имат благоприятно въздействие върху нервната система. Те съдържат ценни витамини от група Б, чиито дефицит често е причина да сме раздразнителни или изнервени.
За да си доставите удоволствието от шоколада, но без да го консумирате директно, заложете на основната му съставка – какаото. Със своето високо съдържание на алкалоида теобромин, какаото има ободряващ ефект, но без вредното въздействие на кофеина. 
Със своята сладост и без вредното влияние на обикновената бяла захар, медът е перфектният подсладител на всичко. Има мощни противовъзпалителни свойства и спомага за добър имунитет. Смятан е също за афродизиак, което само по себе си е обвързано с щастието.
Много и различни, без тях вкусът на храната би бил немислим. Някои от тях като черен пипер, хрянът и дори недолюбваните от мнозина лук и чесън могат да подобрят настроението ни мигновено.
Мечтаете за атлетично тяло? За да го постигнете, Ви трябват мотивация, добър тренировъчен режим и още по-добри гени. Да, точно така! Гените имат пряка връзка с постиженията ни в спорта, макар понякога този факт да остава пренебрегван. Генетичният фактор е от ключово значение за спортното ни представяне. С него са свързани мускулната сила, издръжливостта и дори ползата от упражнения.
Един от най-добре изучените гени, свързани със спортното представяне е ACTN3. Той е сред гените, които оказват влияние върху изграждането на мускулните влакна и е пряко свързан със силата и издръжливостта, без които пълноценната тренировка би била немислима. Именно ACTN3 „дава инструкции“ за производството на протеин, наречен алфа актинин 3, необходим за изграждането на мускулните влакна. Любопитен факт е, че един от вариантите на този ген, наречен rs577, при някои индивиди е отговорен за производството на много по-малко от необходимото количество от споменатия протеин, необходим за изграждането на мускулна маса.
Това е от ключово значение преди да се захванем с каквато и да е спортна дейност. Затова е важно да познаваме достатъчно добре гените си и да изберем най-подходящата спортна активност, съобразена с нашите индивидуални генетични особености. Това може да стане бързо и лесно с генетичния тест 
Да направите генетичен тест, чрез който да установите индивидуалните нужди и особености на организма си е първата и ключова стъпка към пълноценен и здравословен живот. Ако вече сте взели решението да го направите – поздравления! Сега обаче със сигурност си задавате много въпроси в търсене най-подходящия за себе си или близките си тест. Нашите генетици отговарят на Вашите най-често задавани въпроси при избор на генетичен тест в следващите редове.
Влияят ли фактори като пол, възраст и заболявания върху резултатите от теста?
Как да преценя дали искам анализът ми да се фокусира върху храненето, физическата активност или кожата ми? 
И докато за повече от нас спането (проблемно или не) е естествен процес, то сънят като проблем отдавна е в полезрението на науката. Наред с всички сложни процеси в организма, свързани със съня и различните фактори, оказващи влияния, гените също имат роля в безсънието.
На първо място важно да изясним причините за нашето безсъние, за които вече стана ясно може да имат общо и с гените. За да сме сигурни в това е препоръчително да направим ДНК тест, който да включва в тестваните генетични варианти такива, които се свързват с качеството на съдя. Тестовете 
Жените отдавна вече не са „по-слабия“ пол и много от дамите в науката доказват това през вековете. За някои от тях си спомняме и до днес, други обаче остават забравени, въпреки огромния си принос. Какъв по-добър повод от най-женския месец, за да си припомним накратко техните вдъхновяващи и много често изумителни успехи. Представяме Ви 5 жени, които оставиха трайна следа в науката и ни завещаха едни от най-сериозните достижения в своята област:
Легендата разказва, че британският химик и ДНК изследовател Розалинд Франклин мечтаела за научна кариера още от 15-годишна. Мечтата ѝ станала реалност след като спечелила стипендия в престижния Кралски колеж в Лондон. Изследванията на Франклин за първи пък показали измеренията на ДНК молекулата и установили, че тя се състои от части, разположени в противоположни посоки (т.нар. двойна спирала на ДНК).
През 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена в космоса. Тя прекарва в орбита на борда на космическия кораб „Восток 6“ почти три дни преди да се завърне на Земята. А малко след историческия полет британският вестник Daily Express я нарича „Мис Вселена“. В началото на новото хилядолетие Международната асоциация „Жени на годината“ присъжда на Терешкова отличието „Жена на века“ за „ненадминати постижения в равноправието на половете“.
Пионер в германската астрономия, през 1702г Мария Викелман става първата жена-откривател на нова комета. За съжаление, откритието било публикувано от името на нейния съпруг, който тогава не разкрил публично, че заслугата за откритието е именно на съпругата му. Въпреки това Викелман била разпознаваем учен на своето време, а нейните открития получили своето признание. Времето, което работела обаче все още било консервативно и тя била принудена да прекрати кариерата си едва на 46-годишна възраст през 1716г.
Химик по професия Алис Бол става първата жена (и първата афроамериканка) с магистърска степен от Университета в Хавай. Нещо повече, тя е първата жена университетски преподавател по химия в учебното заведение. Едва на 23 години Бол разработва революционна терапия срещу проказа, която до тогава е считана за смъртоносно заболяване. За съжаление Бол умира още преди да успее да публикува в цялост научните си трудове. Получава признание едва в началото на ХХI век.
