Жените отдавна вече не са „по-слабия“ пол и много от дамите в науката доказват това през вековете. За някои от тях си спомняме и до днес, други обаче остават забравени, въпреки огромния си принос. Какъв по-добър повод от най-женския месец, за да си припомним накратко техните вдъхновяващи и много често изумителни успехи. Представяме Ви 5 жени, които оставиха трайна следа в науката и ни завещаха едни от най-сериозните достижения в своята област:
Розалинд Франклин (1920-1958)
Легендата разказва, че британският химик и ДНК изследовател Розалинд Франклин мечтаела за научна кариера още от 15-годишна. Мечтата ѝ станала реалност след като спечелила стипендия в престижния Кралски колеж в Лондон. Изследванията на Франклин за първи пък показали измеренията на ДНК молекулата и установили, че тя се състои от части, разположени в противоположни посоки (т.нар. двойна спирала на ДНК).
Данните от нейните проучвания били използвани от считаните за откриватели на двойноспиралния модел на ДНК – Джеймс Уотсън и Френсис Крик. За открието си двамата учени получават Нобелова награда, но мнозина и до днес смятат, че истинската заслуга е всъщност на Розалинд Франклин.
Валентина Терешкова (1937)
През 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена в космоса. Тя прекарва в орбита на борда на космическия кораб „Восток 6“ почти три дни преди да се завърне на Земята. А малко след историческия полет британският вестник Daily Express я нарича „Мис Вселена“. В началото на новото хилядолетие Международната асоциация „Жени на годината“ присъжда на Терешкова отличието „Жена на века“ за „ненадминати постижения в равноправието на половете“.
Мария Викелман (1670-1720)
Пионер в германската астрономия, през 1702г Мария Викелман става първата жена-откривател на нова комета. За съжаление, откритието било публикувано от името на нейния съпруг, който тогава не разкрил публично, че заслугата за откритието е именно на съпругата му. Въпреки това Викелман била разпознаваем учен на своето време, а нейните открития получили своето признание. Времето, което работела обаче все още било консервативно и тя била принудена да прекрати кариерата си едва на 46-годишна възраст през 1716г.
Алис Бол (1892-1916)
Химик по професия Алис Бол става първата жена (и първата афроамериканка) с магистърска степен от Университета в Хавай. Нещо повече, тя е първата жена университетски преподавател по химия в учебното заведение. Едва на 23 години Бол разработва революционна терапия срещу проказа, която до тогава е считана за смъртоносно заболяване. За съжаление Бол умира още преди да успее да публикува в цялост научните си трудове. Получава признание едва в началото на ХХI век.
Барбара МакКлинток (1902-1992)
Американката Барбара МакКлинток стои зад множество открития в сферата на генетиката, плод на дългогодишния ѝ труд, посветен на изучаването на генетичните особености на мишките. Тя изучавала как определени генетични характеристики се предават през поколенията.
В годините между 1940-та и 1950-та Барбара МакКлинток установила чрез проучванията си, че някои генетични елементи могат да се придвижват в самите хромозоми и да активират съседни гени. Въпреки огромната важност на откритието ѝ, тя получила признание десетилетия по-късно, когато през 1983 г. получава Нобеловата награда за физиология и медицина.
