Тази година за месеца на любовта решихме да се заемем със една смела задача и да видим какво можем да научим за генетиката на любовта.
За разлика от проблемите, които измъчват нашето общество или отделния индивид, изследванията на теми, които могат да имат по-положително въздействие, изглежда са много по-редки. Това включва темата за любовта – следователно това не е точно тема, която е пълна със солидни, публикувани доказателства.
Триъгълната теория за любовта на Стърнбърг
Тематично за Свети Валентин нека погледнем въпроса за генетичните корени зад любовта, като първо се отправим към еволюцията зад романтичната любов. За да влезем наистина в това, което определяме като романтична любов, нека се потопим в известната триъгълна теория на Стърнбърг за любовта (1986), съставена от страст, интимност и ангажираност. Страстта е сексът, който първоначално привлича партньорите един към друг. Интимността е емоционална и поведенческа връзка между партньорите. И накрая, ангажираността е грижата, която поддържа партньорите заедно с течение на времето. Това, което изследването показва, е, че възприятието на двойката за връзката им по отношение на всеки компонент влияе върху другите компоненти. Така на теория, колкото повече се заблуждавате един с друг, колкото повече инвестирате един в друг, толкова повече изграждате всички необходими компоненти, за да създадете тази вечна любов. И колкото по-голямо е вашето възприятие за качеството на тези компоненти на любовта, толкова по-голяма е вероятността да успеете да останете с избрания от вас партньор.
ДНК и връзката с любовта
Има подкрепа за схващането, че романтичната любов и връзката на родителското потомство споделят биологичен подпис. Една от молекулите, участващи в този език на любовта, е окситоцинът. Окситоцинът е пептидна молекула – пептидът е изграден от аминокиселини, събрани заедно и обозначава кратък фрагмент, докато протеините са сложни триизмерни структури, участващи в сложни клетъчни задачи, изградени с много аминокиселини. Окситоцинът се свързва с окситоциновите рецептори в мозъка ви и те са кодирани от гена OXTR . Едно изследване на мутациите в ДНК на гена OXTR показа, че една конкретна мутация (или „единичен нуклеотиден полиморфизъм“, съкратено като „SNP“, което е учтивият начин за споменаване на мутации; „вариантът“ е друг непровокиращ начин) в жените оказват негативно влияние върху техните обвързващи отношения с близките и дори причиняват социални трудности в детството, включително аутизъм.
Що се отнася до мъжете, специфична вариация в ДНК на гена AVPR1A (друг рецептор за още един невротрансмитер, наречен вазопресин) намалява качеството на свързване с партньорите, също така насочвайки към възможна генетична връзка с изграждането на интимни отношения. Заедно с окситоцина, вазопресинът е сред най-изучаваните мозъчни сигнални молекули, свързани със социалното поведение. Функциите на гена AVPR1A изглеждат сложни и разнообразни, но отчасти участват в емоционалната обработка, важна за ефективния анализ на реалността. Но нашият фаворит е внушението, че този ген също “подобрява” музикално и танцово изпълнение. Сега знаете защо мъжете полагат екстравагантни усилия, за да представят унизително танцово изпълнение в опит да спечелят любовта. В техните гени е!
Феромоните, химията и експериментът с потните тениски
„Експериментите с потни тениски“(1997) в Швейцария през 90-те са проведени от еволюционния биолог Клаус Ведекинд . Експериментът е въз основа на проучване върху мишки, проведено през 70-те години на 20ти век. Колежани (от мъжки пол) трябва да носят една и съща тениска в продължение на няколко дни и след това молят жените да оценят дрехите според привлекателността, след като ги помиришат.
Резултатите показват, че жените са склонни да избират ароматни тениски от мъже, които са най-различни в определени ДНК маркери на хромозома шест. Същите тези маркери кодират основния комплекс за хистосъвместимост (протеини, използвани в имунната система). Според изследователите MHC вероятно се откриват чрез аромат. Те са това, което поп културата погрешно нарича „феромони“. Действителните феромони се използват от животни, а не хора, при подбор на партньор.
Въпреки че има някои противоречия относно швейцарския експеримент, други независими проучвания потвърждават неговите констатации. Това включва проучване от 2006 г. на Университета в Ню Мексико, едно проведено през 2016 г. в Германия, друго от 2018 г., специално изследващо привличането, базирано на MHC, сред азиатско-американските любители на бързи срещи в Калифорнийския университет, и още едно, което прави същото между 58 южно бразилски студенти.
Фактът, че едни и същи наблюдения и експерименти могат да се сравняват в различни пространства говори много. Химията, разбира се, е само един малък компонент. И все пак е подозрително често срещано да имаме химия с генетично различен от нас човек, нали така?
Тестовете от линията LifeGenomix са перфектен подарък за самите нас или за нашите половинки за Свети Валентин. Подарете най-добрата форма, най-добрият хранителен режим и най-красивата кожата с грижа, съобразена с индивидуалните генетични характеристики. Изберете своя тест ТУК и се възползвайте от специалната отстъпка от -10% в периода преди 14ти Февруари с промокод “dnalove10”.
Източници: Wedekind, C., & Furi, S. (1997). Body Odour Preferences in Men and Women: Do They Aim for Specific MHC Combinations or Simply Heterozygosity? Proceedings: Biological Sciences, 264(1387), 1471–1479. http://www.jstor.org/stable/51049 Sternberg, R. J. (1986). A triangular theory of love. Psychological Review, 93(2), 119–135. https://doi.org/10.1037/0033-295X.93.2.119
